„В България има толкова проблеми. Хората страдат. Държавата не работи. Има война… А вие се занимавате с животните.“ Това е нещо, което чуваме често. И да – така е. Проблемите са много и са сериозни. Всички живеем тук и виждаме какво се случва около нас – болката, несправедливостта и трудностите, през които минаваме всички. Това е реалността.  Но означава ли това, че трябва да спрем да помагаме и да бъдем отговорни?

Защото каквото и да се случва около нас, животът не спира.

Хората продължават да живеят. Продължават да работят, да излизат, да създават семейства, да раждат деца, да взимат домашни любимци и да правят планове за живота си. Животът продължава такъв, какъвто е – и с него продължава и нашата отговорност. Не можем да чакаме всичко да се оправи, за да започнем да се държим отговорно. Да, държавата има своята роля. Да, законът съществува. И не винаги всичко работи така, както ни се иска. Но има неща, които зависят само от нас.

Как се грижим за животните, които сме избрали да имаме. Ще ги изоставим ли, когато стане трудно? Как ще реагираме, когато видим някой в беда – човек или животно. Дали ще помогнем или ще подминем. „Сканирай лапата“ не поставя животните над хората. Човекът, който има сърце да помогне, не избира кого да подмине.

Той може да помогне на човек в нужда. Може да помогне на животно. Понякога с действие, понякога със съвет, понякога просто с добра дума. Защото понякога една усмивка или подадена ръка прави повече, отколкото си мислим. Състраданието не избира и не сравнява.

„Сканирай лапата“ не дели и не противопоставя.

Тя ни напомня, че сме едно общество. Че животът ни е общ –  заедно с хората, които обичаме, със семействата ни и с животните, които сме избрали да бъдат част от него. И ако има нещо, което наистина има смисъл в трудни времена, то е да не се разделяме. Да не се оправдаваме.
Да не се отказваме. Защото в крайна сметка каузата не е „за животни“ или „за хора“.

Тя е за това какви хора избираме да бъдем.