В България често говорим за проблема с бездомните животни като за нещо, което държавата трябва да реши. Но истината е, че държавата не може да се справи сама, ако ние като стопани и граждани не поемем своята част от отговорността. Всяко домашно животно има стопанин. И когато този стопанин е отговорен – животното не се озовава на улицата.

Затова първата и най-важна стъпка е идентификацията и регистрацията на животното.

Микрочипът, регистрацията и грижата за животното не са формалност. Те са начин да покажем, че стоим зад своя избор и поемаме отговорност за животното до себе си. Когато всяко животно има ясно установен стопанин:

• изоставянето става по-трудно и наказуемо
• институциите могат да упражняват реален контрол
• обществото може да защити животните по справедлив начин

„Сканирай лапата“ не създава нови правила. Тя прави съществуващия закон по-видим и разбираем, за да може всеки човек да знае как да действа и каква отговорност носи. Тази инициатива е покана за обединение между:

• гражданите
• отговорните стопани
• ветеринарните лекари
• институциите
• и всички хора, които вярват, че състраданието и отговорността могат да вървят заедно.

Защото истинската промяна не започва със санкции.
Тя започва с осъзнат избор да бъдем отговорни към животните, към обществото и към собствените си решения.

ПОМОЩТА Е ЛИЧЕН ИЗБОР

Когато видиш животно в беда, ти си човекът на място. В този момент никой друг не е там вместо теб. Има твоят избор – да помогнеш или да не помогнеш. В повечето случаи животното е блъснато, ранено или болно. В тези ситуации реалната помощ за самото животно е една: да бъде закарано възможно най-бързо във ветеринарна клиника.

Често първият импулс е да се търси някой друг – организация, доброволци, „някой да дойде да го вземе“. Истината е, че в този момент животът на животното зависи от теб. Дори по-късно да се включи друг човек или организация, животното отново ще трябва да мине през клиника. Затова отлагането или прехвърлянето на решението рядко помага на самото животно. Причините са различни -липса на време, притеснение от разходи, или нежелание да се поеме този избор. Това не те прави лош човек. Но е важно да си честен със себе си.

Ако решиш ДА помогнеш, това означава време, ангажираност и понякога разходи. Но означава и че си направил правилното за животното В много случаи по-късно се намира съдействие. Понякога разходите се възстановяват. Но редът остава един и същ: първо се помага на животното. После се търсят решения.

Ако решиш да НЕ действаш – и това е личен избор. Но тогава е важно да признаем, че и това е част от решението, което сме взели. Понякога търсим отговорност другаде: в организации, институции, „държавата“, но в този момент и нашият избор има значение.

Ако си решил да помогнеш, важно е да знаеш и как да не навредиш→виж секцията “ Първа помощ на животно в беда”

Подаването на сигнал е действие. То не замества спешната помощ, когато животното е в опасност, но създава официална следа и дава възможност законът да действа.

Тази кампания не казва „ти си длъжен“. Тя казва: изборът е твой. Но всяко действие или липсата на такова – има последствия. И за теб. И за животното.